Кръгла маса на тема: „Определяне на адвокатското възнаграждение при липса на договор – практически измерения на предстоящата подзаконова уредба по чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата“

Събитието беше модерирано от доц. д-р Боряна Мусева и адвокат Валя Гигова и събра представители на адвокатската общност, съдии и експерти, които обсъдиха ключови въпроси, свързани с новата правна рамка и необходимостта от създаване на предвидими и справедливи критерии при определяне на адвокатските възнаграждения. Участие в кръглата маса взеха още заместник-министърът на правосъдието Андрей Георгиев, председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев, членове на висшите органи на адвокатурата, председатели и членове на адвокатските съвети в страната, съдии от Софийския районен съд и Софийския градски съд, както и представители на академичните среди.

Програмата на кръглата маса премина през четири тематични ядра:

Тематично ядро I разгледа адвокатското възнаграждение и разноските като елемент от правото на защита и достъп до правосъдие в контекста на Конституцията и правото на Европейския съюз, включително изискванията за ефективна съдебна защита и практиката на Съда на ЕС.

Тематично ядро II постави акцент върху разграничението между адвокатското възнаграждение и процесуалната отговорност за разноски, както и върху границите на съдебната намеса при възражение за прекомерност.

Тематично ядро III бе посветено на критериите за определяне на възнаграждението при липса на договор – тяхната приложимост, необходимостта от доразвиване в подзаконов акт и съотношението им със защитавания интерес.

Тематично ядро IV разгледа правомощията на съда, стандартите за мотивиране на съдебните актове и необходимостта от баланс между правото на защита, справедливия процес и предотвратяване на злоупотреби.

В хода на дискусията бяха откроени редица съществени изводи:

Предстоящата наредба следва да има ориентиращ характер, особено при липса на договор или при възражения за прекомерност;

Налице е необходимост от ясно разграничение между „адвокатско възнаграждение“ и „разноски“, както и от уеднаквяване на съдебната практика;

Практиката на Съда на ЕС поставя въпроси относно съвместимостта на минималните възнаграждения с правилата на конкуренцията, но допуска тяхното оправдаване при легитимни цели като достъп до правосъдие и защита на качеството на правната услуга;

Преобладава становището, че наредбата следва да съдържа конкретни ориентири (вкл. числови стойности), които да осигурят предвидимост и правна сигурност;

Съдът следва да се намесва само при възражение за прекомерност, като наредбата има подпомагаща, а не задължителна функция.

Бяха обсъдени и редица практически затруднения, свързани с оценката на фактическата и правна сложност, определянето на възнаграждението в началото на производството, оценяване на предварителната подготвителна работа на адвоката по конкретно дело, както и различията между отделните режими – договорно възнаграждение, правна помощ и възнаграждение при липса на договор.

В заключение участниците се обединиха около необходимостта от създаване на балансирана подзаконова уредба, която да съчетава свобода на договаряне, прозрачност за гражданите, ориентири за съдилищата и гаранции за достъп до правосъдие.

Темата остава отворена и ще намери своето продължение в рамките на организираната от Висшия адвокатски съвет Национална конференция на българската адвокатура, която ще се състои на 6 юни 2026 г. в гр. София, Гранд Хотел „Астория“, на тема: „Обсъждане на проектите за наредби по чл. 36, ал. 4 от ЗА и чл. 36а, ал. 2 от ЗА“. В рамките на конференцията ще бъдат обсъдени готовите проекти на наредбите за определяне на адвокатското възнаграждение при липса на договор и за определяне на особени представители.

Пълен запис на проведената кръгла маса можете да откриете в приложения по-долу линк.